Ревю, Кирил Маричков, Денис Ризов и Иван Лечев - 200

Замина мойто момиче,
замина далече от мен.
Но ми каза че ме обича,
и че може би някой ден!
Като вятър към твоите устни
ще достигна при теб сега,
и над розата кръв ще пусна,
а в косите ти дъжда.

Замина мойто момиче,
замина далече от мен.
Но ми каза че ме обича,
и че може би някой ден!
Като вятър към твоите устни
ще достигна при теб сега,
и над розата кръв ще пусна,
а в косите ти дъжда.

ДЕТСТВО МОЕ

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

П.П ИСКАМ СИ ДЕТСТВОТО ОБРАТНО!!!!!!!!!